А2 млякото – краткотраен тренд или революция?
Съвременните открития и факти за А2 млякото, се срещат с историческото ни наследство
Какво е A2 мляко?
Чудите се какво е А2 мляко – маркетингова щуротия или нещо, което заслужава внимание? Тук ще откриете фактите. В тази статия споделяме проверени факти и данни за А2 млякото.
Вероятно със сигурност знаете, че за някои хора храносмилането на кравето мляко (по-голямата част от което е А1 мляко) предизвиква дискомфорт. Счита се, че този дискомфорт се дължи на съдържащия се в него вид протеин – A1 бета-казеин.
Разликата между А1 и А2 млякото е в състава на бета-казеиновия протеин – един от основните протеини в млякото. Този протеин има две вариации, които се наричат А1 и А2, в зависимост от структурата на една аминокиселина в неговата верига. Оттам идват наименованията А1 и А2 мляко (и съответно А1 бета-казеин и А2 бета-казеин). В момента в научната общност има дебат дали тази малка разлика влияе върху начина, по който млякото се усвоява от организма.
Каква е основната разлика?
Счита се, че А1 бета-казеинът в кравето мляко при храносмилане се разгражда до вещество, наречено бета-казоморфин-7 (BCM-7). Това съединение се смята за свързано с храносмилателен дискомфорт и възпалителни процеси при някои хора. А2 млякото, от друга страна, съдържа вариация на протеина, която не се разгражда до BCM-7, което го прави по-лесно за усвояване от много хора.
Доказателствата от различните изследвания все още са твърде слаби за някакви твърди заключения, но тъй като продуктите, които ние произвеждаме са от А2 мляко, следим отблизо темата и трупаме данни от различни източници.
Кои животни произвеждат А2 мляко
Кравето мляко съдържа, както А1, така и А2 протеин, но само А1 бета-казеинът се разгражда до BCM-7 (който се счита за причинителя на симптомите на стомашен дискомфорт).
- Млякото на някои породи крави е изцяло А2 мляко. Такива са породите Джерсей и Гуернси, Шароле и Лимузин.
- Биволското мляко също е А2 мляко.
- Козето и овчето мляко са изцяло А2.
В изследванията, които проучихме, много от наблюдаваните пациенти, които се оплакват от стомашен дискомфорт при консумация на обикновено краве мляко, споделят за подобрение или отсъствие на симптомите при консумацията на А2 мляко. Можете да видите списък с изследванията в края на статията.
Ползи от консумацията на А2 мляко
Все още са необходими по-мащабни изследвания, но ето някои от ползите от консумацията на А2 мляко, които откриваме в настоящите проучвания:
По-добро храносмилане
Изследвания показват, че хора с чувствителност към лактоза или с лек стомашен дискомфорт след консумация на обикновено мляко, често се чувстват по-добре с А2 мляко. Може да не е универсално решение за непоносимост към лактоза, но при хора с лека чувствителност, си заслужава да се опита.
По-малко възпалителни процеси
BCM-7, който се освобождава от А1 протеина, е свързан с възпалителни процеси. Консумацията на А2 мляко може да намали тези рискове.
Високо съдържание на лесно-усвоим протеин
А2 бета-казеинът се усвоява по-лесно от организма независимо дали имате дискомфорт от краве мляко. Това, в съчетание с факта, че в овчето мляко съдържанието на протеин на 100 мл е по-високо, означава, че с по-малки количества, вие усвоявате повече протеин. Овчето мляко съдържа ~5-6 г протеин на 100 мл, докато в кравето протеинът е ~3-3.5 г на 100 мл.
Какво е общото между дълголетниците на Сардиния и тези в България в началото на ХХ век?
Сардиния: една от сините зони по света
Сардиния е една от 5-те оригинални “Сини зони” – места по света, в които са открити най-голям брой столетници. Проектът е стартиран през 2004 година, когато изследователят Дан Бютнер и екип на National Geographic пътуват до места по света, в които има висока концентрация на столетници, за да открият кои са факторите, които допринасят за това явление. През 2024 година тяхното проучване е повторено и отразено в поредицата от Netflix – Live to 100: Secrets of the Blue zones.
Счита се, че храненето и по-специфично консумацията на овче мляко, е един от факторите, които са оказали влияние за високия брой столетници в някои от селата на остров Сардиния. Направено е сравнение дори между живеещите в ниските части и хората, живеещи във високите села, при които броят на столетниците е значително по-голям, отколкото на други места по света и се е оказало, че населението, което живее във високите части, консумира предимно овче и козе мляко, а хората в ниските части – обикновено краве мляко. Така, освен на Средиземноморската диета, се отдава значение и специфично на консумацията на овчи и кози продукти в тази синя зона.
“Жителите на Сардиния традиционно се хранели с пекорино произведено от пасищно отглеждани овце, което е богато на омега-3 мастни киселини. Месото е запазено само за неделя и за специални случаи.”
Обратно в България
Замислихме се и за едно прочуто изследване от началото на ХХ век, което е показало, че България е държавата с най-голям брой столетници по това време.
Дълголетниците от началото на ХХ век
В началото на 20-ти век руският учен Иля Мечников, носител на Нобелова награда за физиология и медицина през 1908 г., провежда изследвания, които свързват дълголетието на българското население с консумацията на кисело мляко. Мечников отбелязва високия брой столетници в България и предполага, че редовната консумация на кисело мляко, богато на млечнокисели бактерии, допринася за това дълголетие. Той вярва, че тези бактерии потискат гнилостните процеси в червата, което води до по-добро здраве и по-дълъг живот. Тези открития на Мечников популяризират киселото мляко в Европа и стимулират по-нататъшни изследвания върху пробиотиците и тяхната роля в човешкото здраве.
Древните народи по нашите земи и млякото
Проследявайки този факт и връщайки се назад в историята, ние си припомнихме, че по нашите земи още траките са отглеждали основно овце и са консумирали овче мляко.
По-късно, за киселото мляко се предполага, че води началото си от млечнокиселата напитка “кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. След като се заселили по нашите земи, те възприели отглеждането на овце и така преминали към производство на кумис от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името “катък”, като подквасвали прясно овче мляко с “размивка” от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество. Катъкът бил вкусен, хранителен и с него изкарвали цялата зима.
Свързване на точките
Така стигаме и до началото на ХХ век, период в който преобладаващото кисело мляко, което се е консумирало се е произвеждало в домашни условия и от овче и козе прясно мляко. Това съвпада с периода, в който Мечкаров прави своите наблюдения. Поглеждайки назад, и навързвайки фактите натрупани от съвременните изследвания върху млякото, е нормално да предположим, че освен Lactobacillus Bulgaricus, фактор за дълголетието е и типа мляко, което е било А2 мляко.
Считаме, че тези открития за българските продукти от овче и козе мляко, заслужават много повече внимание, отколкото получават в настоящия момент. Затова ще продължаваме да събираме факти и да говорим с учени и лекари от различни специалности, които изследват или наблюдават ползите от консумацията на овче мляко и ще ви споделяме за откритията в областта.
Изглежда, че овчето мляко, в съчетание с Lactobacillus Bulgaricus (който вече ни е прославил по света като фактор, а в Япония е направо синоним на дълголетието) има голям потенциал да е ключово за подобряване на здравето ни. Надяваме се производството му да се развива в България и по света, а популярността му да расте все повече.
Бъдете част от нашата мисия като консумирате повече продукти от овче мляко и споделяте своя опит и наблюдения с нас и с вашите близки и приятели.
Източници:
1. Milk hypersensitivity in young adults
2. Correlation of lactose maldigestion, lactose intolerance, and milk intolerance
7. Източник на фактите за столетниците на Сардиния – https://www.bluezones.com/explorations/sardinia-italy/